Цъки отива на фитнес

Цонко Андонов Хвърчилков – Цъки беше развълнуван и горд от предстоящата си първа тренировка. Той чувстваше, че събитието е значимо не само за неговия живот, но и за човешката еволюция като цяло. Нямаше идея какви упражнения ще изпълнява, но бе твърдо решен да се отбележи от залата и да си направи селфи в мъжката съблекалня. Приготвената от снощи раница бе пълна с необходимите аксесоари, за разлика от къркорещия му стомах. Цъки реши да не игнорира неприятното усещане особено в момент като този. Отварянето на хладилника би разочаровало и най-големия фитнес-непукист, но Цъки беше железен и след като огледа единственото налично – глава кромид лук и буркан свинска мас, реши да вземе първото, понеже е зеленчук и съдържа много витамини. Обели го набързо, метна раницата на рамо и с напета походка тип „селски ерген в дискотека” излезе от вкъщи.

Навън беше слънчево и приветливо, птичките пееха и подскачаха игриво от клон на клон, група гларуси налитаха на един ранен техен събрат до тройка боклукчийски кофи за разделно събиране. Хубавото време бе привлякло по улиците много съблазнителни девойки, които не отразяваха изпъчения Цъки, дали заради това, че гризеше суров лук, или поради твърде трътлестия му вид, нямам представа. Цъки събра устни в самодоволна усмивка и си пожела с тези същите кокони съдбата да го срещне и след месец, когато беше убеден, че от кренвиршовидните му крайници, бирения тумбак и внушителната седалищна част не ще е останал и помен. Докато бе потънал в блажена визуализация, едно рунтаво същество със смешна фризура и игриви очички изскочи насреща му.
– Опаа, Цоньо, накъде с тази торба, на фитнес ли? – заподскача дребосъкът.
– Да бе, Динка, отивам да тренирам! – грейна Цъки. – Откъде позна?
– Всъщност се бъзиках… Ха-ха… Ти сериозно ли, бе?
– Напълно! Даже ще се отбележа после! – смигна Цъки.
– Бреййй, опасен – усмихна се младежът с популярното българско име Динко и го загледа дяволито.
– Ок, братле, ще ходя аз, че…
– Чакай, чакай! Това ще ти е първата тренировка и за да бъдеш на ниво, ще ти дам няколко съвета! – настоя момъкът с гнездовидна прическа.
– Наистина ли, Динка, ти си истински приятел!
– Така е, още ли не си го разбрал? Добре, слушай сега, ти къде ще ходиш, при Сандето ли?
– Да, и ще си взема карта за неограничен брой посещения! – отсече Цъки.
– Браво на теб! Ми бива си го фитнеса, ама ходят много нацепеняци. Ще трябва да си спечелиш респект още в началото, иначе ще станеш задръстеняка на залата. Нямаш физика и силови възможности, ама не се спичай. Имам едно аверче и той така като теб, пък всички му се кефят. И сещаш ли се защо? Щото е като диво прасе докато тренира – вика, пъшка, тряска уреди и тежести, поти се като пор и гледа лошо. Последното е много важно – да гледаш лошо!
– Стига бе, сериозен ли си? – втрещи се Цъки. – Въобще не ги знаех тези неща.
– Ха! Моето момче, къде си тръгнал? Но не ми благодари, затова са приятелите!

Съветите на Динко звучаха правдоподобно и впечатлиха Цъки. Той бързо влезе в роля и още от бара гледаше по-враждебно от албански бежанец и служителка на общинска администрация, взети заедно. Е, видът на Сандето леко разколеба нашия герой, но след като се разплати с 110-килограмовата камара, Цъки дотича до съблекалнята и успя да се мобилизира.
Във фитнеса върху телата си работеха около десетина души, които за нещастие станаха преки свидетели на първата тренировка на Цъки. Ако вместо всеотдаен персонален треньор, бях проспериращ ТВ репортер и ги бях интервюирал, ето какво щяха да споделят по-впечатлените от тях.

Ясен Хромов, 29 г., програмист:
„Тъкмо приключвах, когато в залата влезе пълничък младеж. Поздравих го, а той изръмжа нещо нечленоразделно и се блъсна умишлено в мен. Поведението му беше неадекватно и бях сигурен, че е здравата надрусан.”
Иво Гулев, 22 г., студент:
„Приближих се до него и го попитах дали има още серии на лежанката. Нарече ме „жмугльо” и ми нареди да се разкарам. Имаше кървясал поглед и смърдеше на лук.”
Петя Кацарска, 21 г., блондинка:
„ Този ден беше много смотан, защото нямаше готини пичове в залата, а и си счупих нокът. На всичкото отгоре скапаната пътечка не щеше да тръгне. Извиках на един дебеланко да ми помогне, а той ми каза, че съм тъпа и да съм си ходела вкъщи. Истински простак!”
Сашо Димов, 32 г., собствен бизнес:
„Не знам за къв се мислеше тоя. Тренираше със супер леки тежести, а пуфтеше и стенеше, все едно го колят. Провокираше и дразнеше всички наоколо и като отидох до него да му направя забележка…”

Но нека продължа аз. Когато въпросният Димов застана пред Цъки, последният се беше разпенил като пес и въртеше очи във всички посоки. Той усещаше върху себе си погледите на околните и ги свързваше с възхищение и респект към мъжкарското му поведение. Това го ентусиазира допълнително и когато Сашо Димов му намекна, че нарушава реда в залата, Цъки пламна:
– Кой ви пречи, веее? Аз ли, веее?
Цъки съскаше и хвърляше слюнка.
– Вий знайте ли на мен, веее? Чували ли сте за мен, веее?
Цъки се удряше мощно в гърдите и ревеше като лъв.
– Никой не може да ме уплаши мен! Никоййй!
И понеже мъжът срещу него го гледаше с леко недоверие, Цъки реши да бъде по-убедителен.
– Даже и оня с квадратната глава на бара. Кво като е 120 кила? Пълен въздух! Задникът му сигурно е като решетка от спринцовките. Не ми вярваш? Ми да отидем да хвърлим по едно око. Ще го помолим за проверка, а маймуната ще гледа тъпо, щото от хаповете мозъкът му е омекнал като кравешко лайно.

Силно и въздействащо слово, смятам ще се съгласите. И заслуженото потупване по рамото не закъсня, но то не дойде от захласнатия Сашо Димов, а някъде отзад. Цъки направи плахо кръгом и заби нос в нечия обемна гръд. Прехапа мъчно устни и погледна нагоре. А там – Сандето в целия си блясък, кисел като лимонтузу и навъсен като преждевременно събуден от зимен сън мечок. Явно беше изслушал емоционалната реч на Цъки и явно тя беше достигнала до нежните дълбини на душата му. Но какво се случи по-нататък нека узнаем лично от 38-годишният, бивш боксьор тежка категория, Александър Александров – Сандето.

„Е, не очаквайте, че съм ступал малкия хлапак, въпреки че си го заслужаваше. Не одобрявам просташко поведение в залата си, а вашето момче премина всички граници. Ето защо учтиво го помолих да напусне и да се върне, когато е в състояние да се държи като цивилизован човек, а не като дивак. Това беше.”

Цъки си тръгна адски огорчен и объркан. Беше дал всичко от себе си, за да се докаже, а какво получи насреща – неразбиране и пренебрежение.
– Понякога животът е толкова несправедлив – констатира мрачно Цъки, докато влачеше ненапомпаното си тяло по пътя към вкъщи.