Цъки отива на състезание

Цъки огледа тялото си със задоволство и наслада. Беше се преобразил от безформен шишко в атлетичен мускулест мъжага. Близо година усилени тренировки и подходящо хранене и резултатите бяха зашеметяващи.
– Каква промяна, а, Спарки! – въздъхна Цъки и погледна трътлестата си домашна котка, която дишаше тежко на дивана. – А другата седмица на състезанието на Сандето направо ще ги смая.
Спарки измяука жално. От около час паничката му беше празна и той се чувстваше ощетен и забравен.
– Разбира се, че съм най-добрият! – продължи Цъки. – Намирам се в отлична форма и никой не може да ми попречи да спечеля.
На входната врата се позвъни. Цъки тръгна натам, а Спарки се влачеше след него, воден от някакъв котешки инстинкт.
Цъки отвори вратата и се облещи като риба.
– Бабо! – изстена той и се напъна да се усмихне. – Какво… Какво правиш тук?!
Баба Здравка грееше като слънце. Тя беше ниска, набита жена, доста закръглена и мощна като танк, с благо и топло излъчване.
– На баба момчето! Не се ли радваш да ме видиш? А-а-а, бива ли такова нещо?
Баба Здравка държеше общо пет торби в ръцете си, които бяха достатъчно пълни, за да предизвикат напрежение в Цъки. Спарки пък беше във възторг. Той познаваше гостенката и като си спомни за предишните й посещения лакомо се облиза.
– Горкичкият ми! Станал си кожа и кости!
– Ама, бабо, аз…
– Няма да допусна любимият ми внук да гладува!
– Другата седмица аз…
– Преди имаше поне бузки, а сега само носът ти стърчи!
– Ще се явявам на…
Баба Здравка не одобряваше сегашната физика на Цъки, липсата на бузи и коремче разтревожиха старата жена. Тя грабна торбите, занесе ги в кухнята и се зае с разтоварване им. Мазният Спарки се търкаше в краката й, а Цъки гледаше уплашено и скимтеше като пале. Баба Здравка напълни масата с предизвикателна и калорична храна, а Цъки усещаше, че предсъстезателният му период е на път да завърши катастрофално.
В следващите дни се готвеше непрекъснато. Количествата бяха огромни, а Цъки бе отвикнал да консумира подобна храна и се издуваше като хлебарка. Често даваше част от порциите си на Спарки, който се оказа добър съюзник и поглъщаше всичко, от пържени кюфтета до дърпана баница. Но една вечер Цъки го откри в стаята си – беше се разплул на паркета и дишаше тежко. Приближи се с парче тиквеник, но Спарки скочи като ужилен при вида на храната и се изстреля под леглото.
Седмицата мина и дойде денят на състезанието. Цъки се събуди с киселини в стомаха и неприятно предчувствие. Помъчи се да облече късметлийската си фланелка, но коремът му стърчеше отвън. Предположи, че се е свила от прането и в кисело настроение тръгна за фитнеса.
Сандето беше на входа и очакваше участниците. Цъки се приближи плахо и с известна нервност.
– Младеж, за баничарницата – следващата врата. – услужливо го упъти снажният бодибилдър.
– Ама, бат Сашо, аз съм за състезанието! – обиди се Цъки. – Провери в списъка, записах се за участие преди месец.
Сандето погледна папката в ръцете си. Цъки действително фигурираше в списъка, но според данните трябваше да е 85 кг. А в момента бе толкова запуснат и омазнен, че Сандето силно се усъмни в тези цифри и го помоли да се качи на кантара. Цъки преглътна и пристъпи напред.
– Така си и мислех – въздъхна Сандето. – Или предния път сме объркали нещо, или последните седмици си „оплескал“ здраво диетата. Твърде тежък си, за да участваш. Съжалявам, братле!
Цъки гледаше показанието на кантара и не можеше да повярва – цели 102 кг. Сандето го потупа окуражително по рамото и му предложи да гледа състезанието като зрител, но Цъки отказа и предпочете да излезе на чист въздух.
– Нищо де, всяко зло за добро. Ще тренирам здраво и ще съм в оптимална форма за следващото състезание. Разбира се, дотогава има много време – успокои се Цъки и се насочи тържествено към баничарницата до фитнеса.