Цъки отива на среща

Цъки мразеше да чака и винаги в подобни моменти се занимаваше с нещо смислено. В случая чоплеше настървено с нокът мазолите на дясната си длан, но понеже нямаше задоволителен резултат реши да включи в действие предните си четири зъба. Те за пореден път не го разочароваха и свършиха за секунди възложената им работа. Цъки намести умело откъснатото парче кожа на върха на езика си и рязко го изстреля по бюрото пред себе си. Миниатюрното късче излетя като стрела и се лепна на кокетна дървена табелка с надпис: „Теменуга Шишкова”, а отдолу с тънък хвърчащ шрифт: „Смърдящата роза – Агенция за сватосване и запознанства”. Цъки се изкашля сухо, доволен от попадението, след което се разплу представително на паянтовия стол.
– Господин Цъки, да знаете, че сте голям късметлия – чу се писклив женски глас. – Тази сутрин намерихме момиче точно като за вас!
Цъки извъртя глава по посока скърцането на паркета. Там Теменуга Шишкова се движеше сравнително пъргаво на фона на внушителната телесна маса, с която я бе обременила природата. Сериозно закръглената сватовница се добра до бюрото си и тръшна отгоре обемна папка в „смърдящорозов” цвят.
– Намерихме ви момиче, каквото желаехте – любвеобилно, енергично и русо, обожаващо фитнеса и спорта. Всъщност тя ви намери, защото разгледа подробно профила ви и видимо се заинтересува. Сподели, че имате много общи качества и интереси.
Теменуга обърна папката към Цъки и му посочи силно размазано паспортно фото на русокоса жена в анфас.
– Това е чаровната Бойка, а вие сте истински щастливец, защото тази вечер е първата ви среща с нея – смигна дяволито Шишкова.
– А нямате ли по-качествена снимка, или да речем в цял ръст? – заинтересува се Цъки.
 – За съжаление не разполагаме с такава, но не се тревожете момичето спортува от години и може би се досещате, че изглежда повече от внушително – по лицето на Теменуга Шишкова се разля мазна усмивка. – А сега, господин Цъки, чакат ме и други клиенти, така че ви пожелавам успех и незабравима вечер!
Цъки напусна „Смърдящата роза” в смърдящо настроение. Но успя да игнорира мрачните си мисли и същата вечер беше в точното време на точното място. Ненадейно чу името си: „Ето го и моят малък, сладък Цъки!”. Цъки се обърна и застина на място: пред него се извисяваше истински атлант, двуметров човек от женски пол, с внушителна раменна мускулатура и „8
pack” коремна преса. Мадам Шишкова се оказа права – избраницата му беше повече от внушителна.
Цъки дойде на себе си 10 минути по-късно. Вече им бяха сервирали, а Бойка разказваше сладкодумно за живота си – как се е занимавала с плуване от 4-годишна, за десетките си медали от състезанията по хвърляне на гюле, но най-вече за голямата си страст – тежката атлетика.
 – Имаме толкова общо, мили мой Цъки! – грейна Бойка.
– Възможно е… – не посмя да противоречи Цъки.
– Мисля, че сме създадени един за друг! – предположи снажната блондинка.
– Вероятно е така… – преглътна пребледнялият Цъки.
– Колко килограма тежиш, анаболче мое? – заинтересува се Бойка.
– Точно сто и шест… – призна мрачно Цъки.
– И аз съм точно сто и шест! – припна разнежената тежкоатлетка. – А колко килограма буташ на лежанка?
– От предната седмица шейсетак – изпъчи се Цъки. – Само не ми казвай, че и ти тренираш с толкова!
– Не, разбира се – отрече категорично Бойка. – Аз загрявам с тези килограми!
Цъки се чувстваше като прясно настъпан торен червей.
– Струваш ми се напрегнат. Не се притеснявай, госпожа Шишкова ми сподели, че си пристрастен към секса, а аз намирам това за изключително възбуждащо!
Думите на Бойка изненадаха Цъки, но не колкото краката й, които незнайно как се бяха озовали на чатала му. Нашият герой опули очи и се изстреля от стола си като ракета:
– Към кекса, казах й, че съм пристрастен към кекса!!!
Бившата гюлетласкачка върна с един замах Цъки на мястото, но после прояви великодушие и му позволи да отиде до тоалетната. Бойка отпусна мускулите си в блажена визуализация за предстоящата гореща нощ.
В същото време пълничък младеж изхвърча от заведението със скоростта на метеорит. Цъки хълцаше и не знаеше накъде спринтира, но бе сигурен в едно – никога до края на живота си нямаше да се докосне до кекс…