Този луд, луд фитнес

Във фитнес-залите освен на усилени тренировки често можем попаднем на комични и любопитни ситуации. В тази публикация ще споделя някои от най-забавните случки, на които съм ставал свидетел последните години. Приятно четене! 🙂

Каскадьорът

Като се сетя за Ники и неговите първи посещения във фитнеса ме избива на смях. Това момче нямаше късмет, ама никакъв. Спомням си го като прекрачи прага на залата – неуверен, някакси посърнал, сякаш предчустваше, че това място ще му донесе повече болка, отколкото нещо положително. Ако е имал такива усещания е трябвало да се вслуша в тях. Така със сигурност щеше да избегне подхлъзването и последвалото брутално падане по дупе в банята на фитнеса. Според един клиент, намиращ се наблизо, сгромолясването било толкова звучно, че го е чул през слушалките си и песен на „Rammstein“. Неприятната случка не отказа Ники и на следващия ден той беше отново на линия. Проведе качествена силова тренировка и се насочи към пътеките за отпускащо бягане. Не бяха минали и 5 минути, когато се чу силен трясък от другия край на залата – като падане на брашнян чувал от високо. Когато отидох да видя какво става заварих Ники с изкривено от болка лице и натъртен хълбок. Някой го заговорил докато бягал на висока скорост и като погледнал настрани загубил координация и се озовал „изплют“ на три метра в близката колона. За щастие Ники не пострада сериозно при тези злополуки. Размина се с няколко незначителни натъртвания и нов прякор – „каскадьорът“.

Бабата „с любовника“

Спомням си я добре тази баба. Водеше внучето си на фитнес – 12-13 годишно момиченце, което беше доста шишкаво и определено имаше нужда от движение. Насочих ги към кардио-уредите: бягащите пътечки и велоергометрите, показах им няколко безопасни упражнения с леки гирички и на постелка. Тази баба не ми беше особено приятна – все недоволстваше от нещо и постоянно смъмряше внучето си за щяло и нещяло.
Но веднъж успя да ме развесели. Този ден във фоайето на фитнес-центъра се беше събрала многобройна група млади момичета. Възрастната жена ги забеляза:
„Какво чакат тез девойчета, тука ли ще влизат?“
„Не, не – побързах да я успокоя. – Те са за аеробиката, в другата зала.“
„Аробика? За какво им е таз аробика?“
Обясних й.
А тя заклати неодобрително глава:
“ По мое време нямаше такива неща. Kато искат да отслабнат, млади хубави момичета, с аробика ли ще прокопсат. Да си хванат по един любовник, няколко седмици здрава работа и готово. Ще са като фиданки, всичките. Така се свалят килограми, а не с аробика, ама какво знайте вий младите…“

Най-немощния мъж, който съм виждал

Момичето от рецепция дойде при мен и ми каза, че съм ангажиран за персонална тренировка. Не след дълго в залата се появи мъж на около 35 г., дето се вика в разцвета на силите си. Беше циганин и имаше глуповата външност (не твърдя, че в първото или във второто има нещо лошо). Физиката му беше нормална – нито слаб, нито пълен. Попитах го дали спортува, той сподели, че допреди години се е занимавал активно с борба и бокс. Тази информация звучеше обнадеждаващо и след загрявката се насочихме към свободните тежести. Предложих преди изтласкването на щанга от лег да загрее първо с лоста и след това да добавим подходящи килограми. Но каква беше изненадата ми, когато 18 килограмовият лост затисна бившия спортист (ако въобще е бил такъв) още на първото повторение. Помогнах му да го отлепи от гърдите си, след което с нечовешки усилия направи 5-6 колебливи избутвания, но смея да твърдя, че основно аз вдигах щангата. Наложи се да продължим на машини като на повечето уреди натоварването би било дразнещо леко дори и за жена. След няколко занимания моят ученик се оплака, че силовите тренировки са твърде тежки и ще наблегне на кардио-уредите. Но това „наблягане“ не се осъществи, защото повече не посети фитнеса. А аз ще го запомня като най-немощния мъж, който някога съм виждал!

Най-редовния… къпещ се

Бях на гости на един приятел, който държи малка зала до ТУ-Варна. Докато разговаряхме във фитнеса влезе младо момче – русоляв и доста слаб. Поздрави с усмивка и плати еднократно посещение.
– Това е най-редовния ми клиент – подхвърли гордо моят приятел.
– Така ли? Супер, ама ми прилича на начинаещ, от колко време идва? – усъмних се аз.
– Ами от няколко месеца. Ноо… Нека уточним – той е един от най-редовните ми клиенти, но не и от най-трениращите.
– В смисъл? Нещо не мога да те разбера…
– Това е най-редовния къпещ се. Често идва, но дори и не се докосва до уредите. Взема си набързо душ и си тръгва. Предполагам, че е студент в университета и е наел квартира без баня. Но това са си мои предположения…
– Ха, виж ти! Вече няма обществени бани като „едно време“ и сега фитнесите изглежда се ползват и за тази цел!
Не бяха минали и 20 минути, когато „най-редовният“ приключи с „тренировката“ си и след дружелюбно „лека“ напусна залата.
Като се замисля тази история не е много забавна – вероятно младежът е живял на място, лишено от удобства и не му е било никак леко. Но защо не е и тренирал, след като е имал възможност и си е плащал за това? Явно само той си знае…