Ако бицепсът можеше да говори…

Бицепсът е малък, твърд, мощен и непридирчив мускул, който не обича да е център на внимание и даже при отпуснато състояние на ръката е почти незабележим. Ние, мъжете, обичаме да се перчим с него и често го стягаме със стиснати юмрук и зъби и треперещи бузи, за да покажем колко сме силни.

Ако бицепсът можеше да говори щяхме да знаем толкова много. Щяхме да знаем, че бицепсът не е дребнав и претенциозен. Достатъчно е да се сещаме 4-5 пъти в месеца за него, да го тренираме по подходящ начин и той ще е най-щастливия мускул от нашето тяло.

Бицепсът понася компанията на гърба, харесва присъствието на гърдите, но преди всичко обожава съвместната работа с трицепса. Когато ги съчетаваме в една тренировка той е несравнимо ентусиазиран и продуктивен. Терминът „антагонизъм“ тук добива ново значение – дружелюбност, сътрудничество, общ напредък. За бицепсът няма значение дали ще бъде комбиниран в суперсерия или ще бъде трениран отделно, той вярва и знае, че ние ще изберем правилния подход, съобразен с личните ни особености и цели.

Бицепсът ненавижда рамото и предмишницата. Те често си присвояват част от натоварването, което е предназначено за него. Това се случва като сме разконцентрирани и несъсредоточени. При упражнения за бицепс неволно допускаме движение и в раменната става, движим и сгъваме китката. Тези моменти на невнимание са добре дошли за рамото и премишницата, но ощетяват бицепса и неговата качествена тренировка.

Бицепсът обича да бъдем съпричастни и отдадени към неговата работа. Да сме мислено с него всеки момент и всяка секунда. Да чувстваме съпротивлението при сгъването, да усещаме обтягането на жилите при разгъването. Така неговата дейност е по-ефективна.

Ако бицепсът можеше да говори… Всъщност кой казва, че бицепсът не може да говори? Всички мускули умеят и го правят. Нека се вслушваме повече в техните желания, да изпълняваме прищевките на нашето тяло (разбира се, в разумни граници) и можем да бъдем сигурни, че сме поели по точния път.